Придобиване на земеделска земя в България? Въпрос с много отговори и неясноти.

За последните няколко години въпроса за придобиването на Българска земеделска земя е със засилен интерес, предмет на многобройни дискусии и тълкувания. За да дадем отговора, следва да се стигне в крайна сметка до това, каква е действително правната уредба и как тя следва да се прилага. Безспорен е фактът, че поради присъединяването на България към ЕС и подписването на преговорна глава – „Свободно движение на капитали” в Приложение VI част 3 към „Акта относно условията за присъединяване на Република България”, страната ни се е съгласила, че в седемгодишен срок от присъединяването ни ще се подготви и ще промени законодателството си така, че гражданите на ЕС да могат да купуват земеделски земи. Този период изтече на 01.01.2014 г. Единствената възможност този срок да се удължи е всички страни членки на ЕС да се съгласят. Към момента тази процедура дори не е започната, а Народното събрание неуспешно се опита самостоятелно да удължи този срок, което според нас не е правно обосновано.

България промени своето законодателство, като текста в Конституцията беше изменен, че „Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.”

На 13.06.2014 г. се обнародва така очакваната промяна в Закона за Собствеността и Ползването на Земеделските Зами, с който като че ли отговорът на въпроса „кой може да придобива в крайна сметка земеделска земя?” придоби още по-неясен вид.

Чл.3.4 ни препраща към предприсъединителния договор и общото тълкуване е, че гражданите на ЕС ще могат да купуват земя. В същото време чл. 3в (1) гласи: „Право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години.”

От тук и първата неяснота: ако се чете буквално текста, излиза, че дори граждани и фирми извън ЕС или страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, ако отговарят на изискванията за уседналост, могат да купуват земеделска земя – т.е. вече не се говори само за лица за ЕС, а за всяко лице, пребивавало повече от 5 години.

Втора неяснота: няма точна дефиниция, как ще се доказва пребиваването и уседналостта, като в момента се създават практики, които не се уеднаквени навсякъде в България.

Трета неяснота: излиза, че едно 4 годишно малолетно дете с Българско гражданство не може да придобие земеделска земя, защото не отговаря на изискването за 5 годишна уседналост.

Четвърта неяснота:Достатъчно ли е българско ЮЛ да е регистрирано преди 5 години, за да може да купи земеделска земя, без да е необходимо да се обследва, дали собственика му е от ЕС, или изпълнението на това 5 годишно условие не е достатъчно? Решението на този проблем е наложително поради различната практика на Нотариусите, с която противоречива практика вече се сблъска нашата кантора. Мотивите за това противоречие са:

Чл.3в (2) поставя изискването „Юридическите лица, с регистрация по българското законодателство по-малко от 5 години, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи, когато съдружниците в дружеството, членовете на сдружението или учредителите на акционерното дружество са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години.” Т.е. би следвало да се тълкува, че ако дружеството е регистрирано повече от 5 години, няма значение, кой му е собственик.В същото време чл. 3.7 казва: „Не могат да придобиват и да притежават право на собственост върху земеделски земи търговски дружества, в които съдружници или акционери са чужденци, извън физическите лица граждани на ЕС или страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.” Т.е. ако собствениците на ЮЛ са извън ЕС и споразумението, излиза, че такова дружество не може да придобива селскостопански земи. Както виждате, двата текста си противоречат и е разбираемо Нотариусите да ги прилагат различно.

Пета неяснота: забраната важи ли за Юридическите лица с нестопанска цел?

Както стана ясно, пет неясноти на един обикновен въпрос „Кой може да придобие земеделска земя в България” са прекалено много. Ето защо се надяваме законодателството ни да се коригира възможно в най-кратки срокове.

Ако имате нужда от съвет или съдействие при покупка на земеделска земя, моля свържете се с нас тук.