ИЗДРЪЖКА 

Стремежа на законодателя да осигури нормален и достоен начин на живот на хората намира своето отражение в нормите, касаещи дължимата издръжка между членовете в семейството. Не случайно законодателят поставя в изискване издръжката да се получава/предоставя между лица в семейството. Това е продиктувано от идеята, че семейството е основна единица в обществото и лицата в семейството следва да се грижат едно за друго. Основно правило при издръжката е в семейството едно лице да се нуждае от нея, а друго да може да я осигури.

ЛИЦЕТО, ИМАЩО ПРАВО НА ИЗДРЪЖКА, трябва да отговоря едновременно на следните УСЛОВИЯ: 

  • Да има родствена връзка с лицето, от което иска издръжката. Чл. 140 ал. 1 от Семейния Кодекс поставя последователност спрямо лицата, от които може да се търси издръжка, като тя е:
  1. деца и съпруг;
  2. родители;
  3. бивш съпруг;
  4. внуци и правнуци;
  5. братя и сестри;
  6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.

Този ред на лицата е задължителен, като в случай, че лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, то издръжката се дължи от лицата от следващия ред. Ако от даден ред има няколко лица, то издръжката се дължи от всеки от тях съобразно възможностите им.

  • Искащият издръжка да е неработоспособно лице. Причината за неработоспособността трябва да е единствено поради ниска възраст или поради заболяване. Неработоспособност в следствие на нежелание за работа, съкращение, свит пазар на труда, не е основание да се иска издръжка.
  • Лицето, което дължи издръжка, да има възможност и да може да я дава. Това е обстоятелство, което следва да се докаже в съдебното производство.
  • Искащият издръжка да не може да се издържа от имуществото си. Съдът преценя за всеки конкретен случай в съвкупност, какви са възможностите на нуждаещият се от издръжка да се издържа от имуществото си.

Съществува специална разпоредба спрямо общите правила, според която „Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.”

Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред:

  1. деца и съпруг;
  2. родители;
  3. бивш съпруг;
  4. внуци и правнуци;
  5. братя и сестри;
  6. дядо и баба и на възходящи от по-горна степен. 

РАЗМЕР НА ИЗДРЪЖКАТА

Размерът на паричната издръжката се определя от съда според нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Паричната издръжка се дължи ежемесечно. Минималния размер на издръжката на едно дете е ¼ от размера на минималната работна заплата. Родителите дължат издръжка на своите не навършили пълнолетие деца, независимо, дали децата са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съдът определя размера на издръжката с мотивирано решение съгласно събраните по делото доказателства относно нуждите на детето и възможностите на родителя.

ДЕЛО ЗА ИЗДРЪЖКА НА ДЕТЕ

Всеки родител е длъжен да осигури издръжка на детето си. Това задължение е безусловно и не зависи от това, дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, както и от броя деца, които има лицето, дължащо издръжка. Това, дали родителите имат брак, е без значение. Издръжка може да се претендира по време на брак, както и задължително при дело за развод /в случай, че при развода от брака има дете, то въпросът с издръжката задължително е част от решението за развод/. Дело за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс /при това производство сроковете за разглеждане на делото са по-кратки и делото приключва по-бързо/. Производството накратко протича със завеждане на искова молба от детето чрез единият си родител /който е законен представител на детето/, като ответник е родителят, от който се иска издръжка. Обикновено с иска за издръжка се урежда и режимът на лични отношения с детето. След получаването на исковата молба ответникът има право на отговор, като след получаване на този отговор от съда последният насрочва съдебно заседание в срок не по-късно от 3 седмици. В заседанието за разглеждане на делото съдът приканва страните към спогодба и, ако такава не се постигне, събира представените доказателства и изслушва устните състезания. В същото заседание съдът посочва деня, в който ще обяви решението си /което решение трябва да бъде готово в двуседмичен срок/. Срокът за обжалване на решението е двуседмичен и тече от обявяването на решението /а не от връчването му/.

При промяна на обстоятелствата може да се заведе ново дело за промяна на размера на издръжката.

Издръжка може да се претендира и за минал период, но за не повече от една година.

Основания за спиране на издръжка са:

  • навършване на пълнолетие (освен ако не е учащ);
  • сключване на брак след 16 г.
  • осиновяване – при пълно осиновяване правото на родителя за издръжка отпада напълно, а при непълно осиновяване родителят дължи издръжка, само ако осиновителят няма възможност да я дава. 

ИЗДРЪЖКА НА БИВШ СЪПРУГ

Единствената предпоставка за подобна издръжка е бракът да е прекратен по вина на единия съпруг. Тогава, ако се докаже, че другият съпруг се нуждае от издръжка, то виновният може да бъде задължен да изплаща такава. Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Съдът може да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения.

Основания за прекратяване на издръжката, давана на бивш съпруг, са:

  • изтичането на 3 години от прекратяване на брака;
  • съпругът, който получава издръжка, да сключи нов брак;
  • съпругът, който получава издръжка, се е провинил тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ.

Нашата съдебна практика показва, че съдебните спорове по-често не са относно това, дали се дължи издръжка като цяло, а относно размера на издръжка. Преценката на съда относно това, какъв размер издръжка да присъди, се обосновава на предоставените по делото доказателства и твърдените от страните факти. Много често страните по подобно дело не обръщат внимание на факти и доказателства, които им биха били от полза и пропускат възможността да постигнат желания от тях съдебен резултат, поради което съветваме да се обръщате към експерт.

Настоящата статия не представлява правна консултация, а обобщена теоретична разработка на конкретна правна материя. ID Law office не носи отговорност в случай на неправилно разбиране на информацията, съдържаща се в настоящата статия. 

Съдържанието на този уебсайт е собственост на ID Law office и е защитен съгласно Закона за авторското право. ID Law office притежава право на собственост върху всички статии, лога и фирмени имена, показани в този уебсайт, като никаква част от този уебсайт и от информацията в него не може да бъде копирана, разпространявана, дублирана, изтеглена, модифицирана, адаптирана, използвана изцяло или частично в каквато и да е форма без писменото съгласие на ID Law office. 

ID Law office си запазва правото да предяви съдебен иск в случай на нарушение на авторските права.