РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
Разводът по взаимно съгласие е възможно най-цивилизованият начин за приключване на брак. След като съпрузите са стигнали до решението, че бракът им не може да продължи, изборът им да прекратят брака по взаимно съгласие е най-бързият, безболезнен и евтин способ.
Разводът по взаимно съгласие е уреден в Семейния и Гражданско-процесуалния Кодекс. Съгласно чл.50 от СК основанието за развод в този случай е сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите. При това производство няма ответници, поради което не се събират доказателства и не се изискват мотиви, защо страните желаят развода. Предпоставката за допускането на развода е съгласието на двете страни, което се изразява с подадената и поддържаната от тях искова молба до съда, с която те изразяват общата си воля брака да бъде прекратен. Премахна се изискването разводът по взаимно съгласие да е допустим едва след 3 годишен срок от сключването на брака, като към момента не съществува времево ограничение за съпрузите по отношение на прекратяването на брака.
Няма пречка граждански брак с чужденец или между чужденци да бъде прекратен чрез развод от българските съдилища при условие, че един от съпрузите е български гражданин или има обичайното местопребиваване на територията на Република България.
Разводът по взаимно съгласие преминава през следните етапи:
- Подписана лично от съпрузите обща писмена молба, отправена до избран от тях Районен съд по постоянният адрес на един от съпрузите. Молбата следва да съдържа определени задължителни реквизити и съдържание. Молбата следва да съдържа съгласието на съпрузите за прекратяването на брака, което съгласие в съдебно заседание трябва да се потвърди лично. Към молбата се прилагат и декларации по образец и се заплаща първоначална съдебна такса.
- Споразумение по чл.52 от Семейния Кодекс. То трябва да отговаря на законовите изисквания и с него трябва да се уредят:
- В случай, че има деца: упражняването на родителските права; местоживеенето на децата; личните отношения с тях; издръжката на децата;
- Ползването на семейното жилище;
- Издръжка между съпрузите;
- Фамилното име на съпрузите след развода;
- В споразумението страните могат да извършат подялба на имотите, придобити по време на брака, което споразумение след утвърждаването му от съда посредством съдебно решение и заплащането на дължимите такси се вписва в съответната Служба по вписванията и се отразява промяната в собствеността;
- Няма пречка в споразумението да се съдържат уговорки за разпределяне на задължения, поети по време на брак, като заеми, кредити и др. /без значение, на чие име са поети/.
- Съдът преценява, дали подадените документи отговарят на законните изисквания, и, ако отговарят, насрочва съдебно заседание, на което страните трябва да се явят лично и да потвърдят подписаното от тях споразумение. Обикновено делото за развод по взаимно съгласие се разглежда в едно съдебно заседание. Съдът преценява, дали споразумението защитава интересите на децата, като може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане”. В случай, че някоя от страните не се яви на съдебното заседание или не потвърди споразумението, делото се прекратява. Ако страна не потвърди споразумението, производството може да премине в развод по исков ред.
- Решение на съда. Решението на съда се състои от две части: първо, допуска развода поради непоколебимото взаимното съгласие между съпрузите, и второ, утвърждава подписаното и потвърдено от тях споразумение. Допускането на развода е окончателно и решението не подлежи на обжалване. На пререшаване подлежат единствено въпросите, свързани с децата и то при изменение на обстоятелствата при условията и реда на чл. 51, ал. 4 от СК.
Ние, от ID Law Office, вярваме, че с богатият си опит можем да Ви консултираме и представляваме така, че да защитим интересите Ви, защото без значение, че разводът е по взаимно съгласие, често интересите на двете страни са съвсем различни. Поради факта, че решението не подлежи на обжалване, съветваме страните по развода да ангажират собствен адвокат.
Настоящата статия не представлява правна консултация, а обобщена теоретична разработка на конкретна правна материя. ID Law office не носи отговорност в случай на неправилно разбиране на информацията, съдържаща се в настоящата статия.
Съдържанието на този уебсайт е собственост на ID Law office и е защитен съгласно Закона за авторското право. ID Law office притежава право на собственост върху всички статии, лога и фирмени имена, показани в този уебсайт, като никаква част от този уебсайт и от информацията в него не може да бъде копирана, разпространявана, дублирана, изтеглена, модифицирана, адаптирана, използвана изцяло или частично в каквато и да е форма без писменото съгласие на ID Law office.
ID Law office си запазва правото да предяви съдебен иск в случай на нарушение на авторските права.