Кантората ни предоставя правни консултации и процесуално представителство по време на емоционалното за страните съдебно производство, свързано с развод по исков ред. От информацията по-долу, можете да разберете повече за относно тази процедура.

Развод по исков ред 

За да се стигне до развода по исков ред, страните, вероятно, са направили опит да се споразумеят и разведат посредством развод по взаимно съгласие, но този опит се е оказал неуспешен. Ако такъв опит не е направен, съветваме клиентите се да проведат разговори с другата страна за развод по взаимно съгласие /за повече информация относно преимуществото на развода по взаимно съгласие виж услугата „развод по взаимно съгласие”/. В случай, че разводът по взаимно съгласие е невъзможен, то съгласно чл. 49 от Семейния Кодекс „Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.”. От този текст се вижда, че законодателят изрично е посочил основанието за завеждане на иск за развод, а именно бракът да е „дълбоко и непоправимо разстроен”. Не съществува легална дефиниция, какво означава бракът да е дълбоко и непоправимо разстроен, но практиката е приела това да бъде съвкупност от факти и обстоятелства, поради които бракът реално не може да продължи. Съда преценя тези факти и след тяхното доказване постановява решение, дали бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и дали следва да се прекрати. Лицето, което завежда делото за развод, е ищец, а лицето, срещу което е заведено делото, е ответник.

Ищецът подготвя и подава искова молба, която трябва да отговаря на изискванията на ГПК и да съдържа: данни на страните; адресите им; изложение на фактическата обстановка и фактите, въз основа на които твърди, че бракът следва да се прекрати; доказателства; в какво се състои искането; платена такса и т.н. Ищецът следва да посочи всички факти, обосноваващи настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Ако някое основание не бъде посочено в процеса и съдът не постанови решение за развод, това основание не може да се ползва, за да се подаде нов иск /чл. 322, ал.1 ГПК/. В исковата молба задължително се включват исковете за ползването на семейното жилище, издръжка между съпрузите и фамилното име. В случай, че страните имат деца, то в исковата молба задължително се включват и брачните искове за упражняване на родителски права, лични отношения, издръжка на децата.

Исковата молба се подава до Районния Съд по постоянен адрес на ответника. Няма пречка искът да се подаде и до Районен съд, избран от ищеца, но ответникът има право с отговора си на исковата молба да възрази за този избор, като тогава делото ще бъде прехвърлено за разглеждане пред надлежния съд. Това право на ответника се погасява в случай, че не се упражни с отговора на исковата молба.

След проверка от съда на редовността на исковата молба същата заедно с приложените към нея доказателства се връчват на ответника за отговор. Връчването на исковата молба е от съществено значение за последващото производство. Ако исковата молба не може да се връчи на ответника, съществува специална процедура за призоваване чрез Държавен вестник и след това за назначаване на особен представител. Ако ответникът е чужденец, няма пречка да се призове на адреса му в чужбина.

От деня на получаване на исковата молба ответникът има право в 30 дневен срок да отговори на иска с писмен отговор. С писмения отговор ответникът трябва да приложи и доказателствата в подкрепа на твърденията и аргументите си. С отговора може да поиска свидетелски показания, експертизи и др. доказателствени искания.

След като съдът получи отговора или след изтичането на срока за отговор, съдът подготвя определение, с което докладва на страните постъпилото искане, отговора, допуснатите доказателствени искания и указва на страните разпределението на доказателствената тежест. Съдът насрочва дата за съдебно заседание и изпраща на страните доклада заедно със съобщението за насроченото съдебно заседание.

Съгласно чл. 321. (1) от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. Макар да е изрично упоменато, че и двете стани следва да се явят лично, практиката е делото да се гледа и само при явяването на ищеца. Идеята на личното явяване е останала от духа на миналият семеен кодекс, според който съдът трябваше да се опита да помири страните /при развода по взаимно преди промяната на СК имаше едно помирително заседание/. Към момента единственото задължение е ищеца да се яви лично /макар кантората ни да се е сблъсквала със съдебни решения, при които ищеца не се е явявал лично, а е бил представляван от адвокат/.

По време на съдебното заседание страните могат да постигнат съгласие относно развода и да поискат от съда да утвърди постигнатото между тях споразумение за развод /което представлява промяна на производството в развод по взаимно съгласие/. Ако не се стигне до подобно съгласие, всяка от страните излага своите доказателства, като ищецът е този, който трябва да докаже на съда, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, че не е в полза на страните и обществото, че не може да продължи и следва да се прекрати. Страните могат да поискат съдът да се произнесе относно вината за развода, като последиците от това са, че виновният съпруг заплаща всички съдебни разноски на другия. Съдът не се произнася служебно относно вината, а само ако това бъде поискано от някоя от страните. Ако няма произнасяне за вина, разноските остават по начина, по който са направени от всяка от страните. Ако съдът трябва да се произнесе относно родителските права, по делото участва и представител на „Социално подпомагане”, който изготвя становище в социален доклад.

Съдът взема своето решение на база предоставените доказателства и, ако се убеди в твърденията на ищеца, постановява решение за развод.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаването му.

От разглежданата статия става ясно, че разводът по исков ред е особено съдебно производство, което се подготвя и развива според всеки индивидуален случай. Ако при развода има деца, както казахме, в делото се решават и въпросите, свързани с родителски права, режим на лични отношения и издръжка. Събирането на подходящите доказателства определят изхода от подобно дело, поради което съветваме страните по делото да се доверят на опитен адвокат, за да постигнат в крайна сметка желания от тях съдебен резултат.

Настоящата статия не представлява правна консултация, а обобщена теоретична разработка на конкретна правна материя. ID Law office не носи отговорност в случай на неправилно разбиране на информацията, съдържаща се в настоящата статия. 

Съдържанието на този уебсайт е собственост на ID Law office и е защитен съгласно Закона за авторското право. ID Law office притежава право на собственост върху всички статии, лога и фирмени имена, показани в този уебсайт, като никаква част от този уебсайт и от информацията в него не може да бъде копирана, разпространявана, дублирана, изтеглена, модифицирана, адаптирана, използвана изцяло или частично в каквато и да е форма без писменото съгласие на ID Law office. 

ID Law office си запазва правото да предяви съдебен иск в случай на нарушение на авторските права.